Столична библиотека,

Списание „Светът на физиката“, Съюз на физиците в България

и
катедра "Физика" към МГУ "Св. Иван Рилски"

организират

10-ти dekemwriдекември (вторник) 2024 г., 17:30 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“ № 4
Публична лекция на Д-р Силвия Найденова на тема: „Д-р Петър Берон – учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик“.
Името на д-р Петър Берон е записано със златни букви върху Пантеона на българските будители. Абаджия, учител, лекар, учен и дарител, д-р Петър Берон е сред тези българи, които милеят за българската просвета и посвещават голяма част от работата и финансите си на това, да съхранят и развият българското образование и култура.

11-ти юни (вторник) 2024 г., 17:30 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“ № 4
Публична лекция на гл. ас. д-р Петър Ефтимов на тема: „Алтернативни биосфери - отвъд водните светове“.
Животът е невероятно разнообразен, устойчив и приспособим, но можем ли да го опишем напълно, разглеждайки само нашата планета? Има ли други светове в рамките на Слънчевата система, в които може да има потенциален живот? Може ли той да се различава в своята принципна организация и физична природа от този, който ни заобикаля?
Това са само част от въпросите, с които се сблъсква астробиологията, а част от отговорите им ще потърсим с тази лекция.

14-ти май (вторник) 2024 г., 17:30 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“ № 4
Публична лекция на Атанас Кръстанов на тема: „Сеизмична активност в слънчевата система – земетресения, лунотресения, марсотресения и…“.
Има ли сеизмична опасност за хората, ако се заселят на други тела в Слънчевата система? Защо някои планети са по-активни от други? Какво обуславя сеизмичната им активност и откъде знаем за това? На тези и други въпроси ще потърсим отговорите с тази лекция.
Проф. д-р Бойко Рангелов ще разкаже на аудиторията за изследванията на сеизмичните явления в Слънчевата система. Засега, освен земетресенията, които тормозят жителите на Земята, учените са регистрирали на място лунотресения и марсотресения. Има и ясни данни за слънцетресения. По какво се отличават сеизмичните явления на Земята, Луната, Марс, а може би и на други тела от Слънчевата система, е въпрос с повишена трудност. Тя идва от изненадващите резултати и от това, че установените сеизмични събития на Земята, Луната и Марс показват такива странни различия, че дават основания на някои учени да се съмняват в единния им произход. За разрешаването на тези загадки се използват все по-изтънчени методи за регистрация, интерпретация, сравнение и обяснение на наблюдаваната сеизмичност. Оказва се, че от дистанцията на милиони километри могат да се изучават свойствата на телата от Слънчевата система с помощта на сеизмологията. Напоследък възникват и въпроси, свързани с обживяването на други спътници и планети. Дали на бъдещите жители на Луната и Марс, ще се наложи да предприемат мерки за снижаване на сеизмичния риск? Затова – по какво си приличат и различават земетресенията, лунотресенията, марсотресенията и някои очаквани на другите тела от Слънчевата система сеизмични събития, е тази публична лекция, наречена „Сеизмични явления в Слънчевата система“.

9 април (вторник) 2024 г., 17:30 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“ № 4
Публична лекция на Атанас Кръстанов на тема: „България след Чернобилската ядрена авария“.
Разказ за последиците и поуките след ядрената авария в Чернобилската атомна централа през април 1986 г. и за направеното от ядрените физици, радиохимици, военни медици в името на човешкото здраве и безопасност.

В настоящата лекция няма да се говори за ядрената авария в Чернобилската атомна централа на 26 април 1996 г, нито за причините довели до нея и за подвига на пожарникарите и ликвидаторите. Лекцията няма да бъде просто исторически разказ за миналото, а предупреждение за бъдещето – едно предупреждение, което е насочено към бъдещите поколения, към политиците, които носят отговорността за бъдещето и сигурността на ядрената енергетика, и към учените и специалистите, които не бива да се подлагат на натиск, обусловен от конюнктурни, дребнополитически проблеми.
Това е разказ, който да ни напомня, че вземането на решения по отношение на ядрената енергетика и безопасност изисква висок морал, честност и отговорност. Политиците трябва да са отлично осведомени, а обществото трябва да е убедено за рисковете и последиците от техните действия в тази област, които не трябва да бъдат зависими от печалби или политически интереси. Учените и специалистите също трябва да запазят своята независимост и да се ръководят от научни факти и етични принципи, а не от външен натиск и интереси, различни от тези на българските граждани.
Лекцията е посветена преди всичко на хората – ядрени физици, радиохимици, военни медици. Техните имена може да са забравени днес, а истината отново да е заметена някъде в ъгъла на историята. Но ще припомним и за тяхната отдаденост на истината, за да се запази паметта за тях и за това, което са направили в името на човешкото здраве и безопасност.
Ще бъдат показани и кадри от документалния филм „Хроники за неудобната ис-тина“, посветен на „Българския Чернобил“ – един проект на лектора Атанас Кръста-нов, започнат през 2023 г., в който ще научим за влиянието на Чернобилската авария върху нашите съвременници. Сценарият на филма е изграден по спомените и с любез-ното разрешение на малкото останали живи свидетели на отминалите трагични съби-тия.
Атанас Кръстанов от 2017 г. до настоящия момент е главен експерт в Дирекция „Аварийна помощ и превенция“ и консултант в Столична община, където отговаря главно за разработване на планове, сценарии и техническа документация и указания за защита от природни и индустриални бедствия – наводнение, земетресение, радиационна и ядрена авария. Участва активно в обучението на деца, служители от общината и други групи за защита от бедствия, както и на полицаи, жандармерия и гранична полиция за действия като първи реагиращи в случаи на индустриални бедствия и аварии.
През 1980 г. веднага след завършване на специалност „Физика на твърдото тя-ло“ във Физическия факултет на СУ „Климент Охридски“ започва работа в секция „Технологичен контрол и физичен анализ“ на Института по микроелектроника и участва в разработката и производство на МОС интегрални схеми с последващо внедряване в Завода за полупроводници в Ботевград. От 1986 г. работи в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели отначало като инспектор по радиационна безопасност, а впоследствие като ръководител на Авариен център за изпълнения на задълженията на България, произтичащи от Конвенциите за оперативно уведомяване при възникване на ядрена авария и за помощ в случай на авария в АЕЦ.
След аварията в Чернобил организира редовното събиране на данни и информа-ция за радиационната обстановка в страната и регулярни включвания по радио „Хори-зонт“ на БНР, предаването „12+3“. Осъществява тясна връзка и сътрудничество с во-дещи журналисти за разясняване на терминологията и фактическата обстановка свър-зани с радиоактивните замърсявания. Разработва и използва първите модели за прогно-зиране на разпространението на радиоактивните замърсявания в случай на авария, как-то и различни модели за оценка на дозовото натоварване и др. съгласно приетите кон-венции на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
От 1990 до 2017 г. развива частен бизнес в областта на технологии, маркетинг и внедряване на различни приложения в индустрията и бизнеса.
Има издадени книги в редица области, в които е работил. Написал е сценарий за обучителен филм „Правила за защита при радиационна авария“.

12 март (вторник) 2024 г., 18:00 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“ № 4
Публична лекция на Никола Каравасилев на тема: „Големите очаквания в астрономията“.
Кои са актуалните проблеми пред астрономията днес и как те могат да се решат с най-новите инструменти в науката?
Какви нови открития в астрономията можем да очакваме за в бъдеще и до какви предизвикателства в науката ще доведат те – това ще научим от астронома Никола Каравасилев.

13 февруари (вторник) 2024 г., 17:30 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“ № 4
Публична лекция на гл. ас. д-р Гергана Георгиева и Васил Гурев на тема: „Пътят към Антарктида“.
Антарктида е най-студеният, най-високият, най-трудно достъпният континент на планета. Защо хората се стремят към това сурово място, какво дава Антарктика на науката, как тя влияе на климата на планета и живота на хората – за това ще разкажат авторите в своя разказ за Ледения континент.

12 декември (вторник) 2023 г., 17:30 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“ № 4
Публична лекция на доц. д-р Цветелина Паунска на тема: „Електроцентрали на бъдещето. Съвременни термоядрени реактори“.

14 ноември (вторник) 2023 г., 17:30 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“ № 4
Публична лекция на проф. д.т.н. Сашка Александрова на тема: „НЕИЗВЕСТНИЯТ ДЖЕЙМС МАКСУЕЛ“.

10 октомври (вторник) 2023 г., 17:30 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“ № 4
Публична лекция на Боян Рашев на тема: „Енергийният преход в сблъсък с физиката и пазара“.
· Какво е енергиен преход?
· Какъв е статусът му към днешна дата?
· Какви са физичните ограничения на технологиите?
· Какви са материалните нужди на прехода?
· Какви са последствията към днешна дата?
· Какви са възможните решения?
Презентация; Full cost of electricity ‘FCOE’ and energy returns ‘eROI’

9 май (вторник) 2023 г., 17:30 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“ № 4
Публична лекция на професор д.фз.н. Евгения Вълчева на тема: „Силициевата ера – какво да очакваме след нея?.
Ще се запознаете с идеите, довели до триумфа на силициевата технология като база на информационното общество. Ще дискутираме въпроса дали се приближаваме към края на силициевата ера и какви нови концепции и материали можем да очакваме в бъдеще.

11-ти април (вторник) 2023 г., 17:30 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“ № 4
Публична лекция на доц. Венцеслав Тодоров,, доктор по физика на тема: „Медицинската физика в България“.
Лекцията представя развитието на Медицинската физика в България в няколко нейни направления и по-специално в Медицинската радиологична физика, в което авторът работи повече от 50 години.
Медицинската радиологична физика у нас се развива в крак със световната, въпреки техническото изоставане на родната радиология през последните десетилетия на миналия век. Сега интензивно е нейното развитие в лъчелечението, образната диагностика и радиационната защита, което съответства на насищането на радиологичната мрежа със съвременна техника за диагностика и лъчелечение.

14-ти март (вторник) 2023 г., 17:30 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“ № 4
Публична лекция на проф. Мишел Израел, доктор по медицина на тема: „Нейонизиращи лъчения. Топлинни и нетоплинни ефекти на въздействие върху човека. Безжичните технологии и здравето на населението“.
Презентация;

18-ти февруари (вторник) 2020 г., 17 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“
Публична лекция на гл.ас. д-р Ева Божурова на тема: „Планети около други звезди“ .
Има ли други обитаеми планети, съществува ли живот на други места във Вселената? С тези въпроси е свързана лекцията на нашия гост! Ще говорим и за Нобеловата награда, дадена през 2019 г. на швейцарските астрономи Дидие Кело и Мишел Майор за откриването на първата екзопланета около звезда, подобна на Слънцето. Ще коментираме идеята за множественост на световете и ще се запознаем със съвременните методи за търсене на екзопланети и забележителните резултати от тези изследвания, които са предизвикателство към досегашните теории за възникването и еволюцията на планетните системи.

16-ти януари (четвъртък) 2020 г., 17 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“
Публична лекция на Никола Каравасилев на тема: „(Не)спокойната вселена“ .
Ще разберем дали Вселената е толкова спокойна, колкото всички си мислим, или в нея се случват истински катаклизми. Ще научим, че галактиките може и да са канибали, като се поглъщат една друга, както и какво ще се случи, ако звезда от тип бяло джудже „преяде“. Ще научим още и какво предстои да се случи с нашето Слънце в края на живота му. Очаквайте и забавни шеги за "пенсионерския клуб“ на звездите и за обърканата представа за топло и студено, която ни дават кранчетата на мивките…

3-ти декември (вторник) 2019 г., 17 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“
Публична лекция на доц. д-р Веселин Бончев на тема: „Шифроващи вредителски програми“ .
От лекцията ще научим, какво представляват шифроващите вредителски програми. Ще чуем най-новото за тях! Как работят? Кой ги прави и защо ги разпространява? Кои са техните жертви и какво да правим в случай на атака? Как да се предпазваме от тях?

5-ти ноември (вторник) 2019 г., 17 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“
Публична лекция на гл. ас. д-р Влади Божилов на тема: „Тайните в сърцата на галактиките“.

4-ти юни (вторник) 2019 г., 17 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“
Публична лекция на доц. д-р Ивайло Христосков на тема: „Ядрената енергетика - настояще, предизвикателства и перспективи“.
Заедно с доц. д-р Ивайло Христосков ще проведем разговор за физичните основи и модерните технологии в ядрената енергетика, за настоящето и предизвикателствата, за ядрените аварии и сигурността, както и за нейните перспективи.

14-ти май (вторник) 2019 г., 17 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“
Публична лекция на проф. дн Бойко Рангелов на тема: „Мистерията за формирането на Малдивския архипелаг“.
Едно забравено от Бога райско кътче е забравено и от специалистите по науки за Земята. Страната с много острови (над 1600) и най-малка средна надморска височина – само 1.76 метра, има една от най-загадъчните истории на своето възникване. Преди повече от 20 млн. години се е образувала основата на този архипелаг – как и при какви условия, ще стане ясно от тази лекция. Сега това е една от най-стабилните области на Земята – без нито едно земетресение, с крехки коралови атоли и рифове и практически никакви местни бедствия. За сметка на това я заплашват „вносни“ такива – цунами, бурни дъждове и ветрове. И най-важното – как ще се отрази глобалното затопляне и повишаването на нивото на Световния океан за запазването на това уникално световно образувание?

23-ти април (вторник) 2019 г., 17 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“
Публична лекция на проф. д.х.н. Иван Дуков на тема: „Периодичната таблица на Менделеев: минало и настояще“.
Лекцията е посветена на 150-годишнината на Таблицата и обявяването на 2019 г. за Международна година на Периодичната таблица от Генералната асамблея на ООН. Ще се запознаем с дейността на Менделеев по нейното създаване, както и с ролята на Антониус Ван ден Брук и на Хенри Мозли за разкриване на реалните причини за периодичното изменение на свойствата на химичните елементи. Ще научим и как се стигна до 18-груповия вариант на Периодичната таблица, предложен през 1988 г. от Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC) и кои са новите елементи, открити през последните десетилетия.

19-ти март (вторник) 2019 г., 17 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“
Публична лекция на проф. дфзн Леандър Литов от Физическия факултет при Сoфийския университет „Св. Климент Охридски“, ръководител на колектива от СУ, участващ в изследванията, провеждани на Големия Адронен Колайдер, на тема: „Кратка история на Вселената – поглед от ЦЕРН“.
В тази лекция ще научим, защо Вселената е такава, каквато я наблюдаваме днес? Кога и как са се родили пространството, времето и материята? Какво се е случвало през първите секунди от нейното развитие? Въпроси, на които учените се опитват да отговарят от векове. Ще бъде представено съвременното виждане за най-ранните етапи от развитието на Вселената през призмата на експериментите, провеждани в ЦЕРН. Специално внимание ще бъде отделено на откритите въпроси и пътя, по който се търсят техните отговори!

14-ти февруари (четвъртък) 2019 г., 17 ч.,
Американския център към Столичната библиотека на пл. „Славейков“
Публична лекция на проф. дфн Александър Драйшу, декан на Физическия факултет при СУ „Св. Климент Охридски“ на тема: „Светлината, лазерите и Нобеловата награда по физика за 2018 г.“

17-ти май (четвъртък) 2018 г., 15 ч.,
зала 346, Геоложкия факултет на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Студентски град, ул. „Проф. Боян Каменов"
Публична лекция на доц. д-р Пламен Данков, катедра "Радиофизика и електроника", Физичски факултет, СУ на тема: „Морето от сигнали в безжичните комуникации и човекът“
(ЕМС-стандарти, SAR, правила за използване на мобилните устройства, какво ново в 4G и 5G поколенията)

15-ти март (четвъртък) 2018 г., 15 ч.,
зала 346, Геоложкия факултет на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Студентски град, ул. „Проф. Боян Каменов"
Публична лекция на доц. д-р Пламен Яйджиев, Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика - БАН на тема: „Мисията на ЦЕРН в науката, технологиите и Образованието“

15-ти февруари (четвъртък) 2018 г., 15 ч.,
зала 346, Геоложкия факултет на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Студентски град, ул. „Проф. Боян Каменов"
Публична лекция на доц. д-р Гергана Герова, катедра "Метеорология и геофизика", Физически факултет, Софийски университет "св. Климент Охридски" на тема: "Изследване на атмосферата с глобалните навигационни спътникови системи"

11-ти януари (четвъртък) 2018 г., 15 ч.,
зала 346, Геоложкия факултет на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Студентски град, ул. „Проф. Боян Каменов"
Публична лекция на д-р инж. Веселин Бончев, Национална лаборатория по компютърна вирусология - БАН на тема: "Съвременните тенденции при вредителските програми"
Ще чуем най-новото за шифроващите вредителски програми (рансомуер)! Как и защо се разпространяват? Кой ги прави, кои са техните жертви и какво да правим в случай на атака? Ще говорим и за „Internet of Things“ (IoT) - вредителски програми, за „умния дом“, както и за Държавните вредителски програми (първи военен вирус, атаката срещу Иранската инсталация за обогатяване на уран; кибер атаките срещу Естония и срещу китайските дисиденти и др.)!

14-ти декември (четвъртък) 2017 г., 15 ч.,
зала 346, Геоложкия факултет на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Студентски град, ул. „Проф. Боян Каменов"
Публична лекция на доц. д-р Любомир Цонев, Институт по физика на твърдото тяло - БАН на тема: "Археоастрономия и археоурбанистика: общи идеи и приложението им към български обекти"

9-ти ноември (четвъртък) 2017 г., 16 ч.,
зала 346, Геоложкия факултет на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Студентски град, ул. „Проф. Боян Каменов"
Публична лекция на проф. д-р Бойко Рангелов, катедра "Приложна Геофизика" на тема: "Физиката на странните земетресения"

12-ти октомври (четвъртък) 2017 г., 15 ч.,
зала 346, Геоложкия факултет на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Студентски град, ул. „Проф. Боян Каменов"
Публична лекция на Михаил Михайлов, Институт по физикохимия, БАН на тема: "Софийската „Странски-Каишев“ школа по фазообразуване и кристален растеж и нейната следа в световната наука."
Ще бъде представен и филм: „Българската следа в науката за растежа на кристалите“.
СЛЕД ЛЕКЦИЯТА КАТЕДРА „ФИЗИКА“ КАНИ ВСИЧКИ В МУЗЕЯ ПО ФИЗИКА.